http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/231636724-Istoriyata_na_Eva.html

Прикачваме и интервюто с майката дадено  на 20.11.2011г. за предаването „Нека говорят“ с Росен Петров

МОЛБА ЗА ПОМОЩ!
19 годишно момиче с бебе на 10 месеца и 3 годишно дете настанено в Дом, което е в процес на реинтеграция /връщане в семейна среда/ се нуждае от средства до месец февруари 2012 година, когато се връща на работа. Момичето е на квартира, без подкрепата на родители, тъй като тя самата е осиновена и изоставена от осиновителите си преди 5 години. Желанието и е да запази децата си, а без средства не може да плати квартирата си и двете и деца ще бъдат взети в институция, а тя ще остане на улицата. Нуждае се от средства, детски дрешки за двете момченца и подкрепа от всякакъв тип. Има работа, но към настоящия момент е в майчинство, от месец февруари 2012г по-малкото дете тръгва на ясли, по-голямото вече е записано в ОДЗ. Всички възможни варианти за подпомагане от държавата са изчерпани /а те не са много/, за това се обръщаме към хората, които желаят да помогнат на една майка да отгледа двете си деца, макар и сама.

Ако желаете да помогнете може да се свържете с управител на Сдружение „Да прегърнем дете“ – Екатерина Христова, координатите и сметка към ПИБ има в сайта на Сдружението www.decata.net.

Спазваме анонимност по молба на майката. Всички набрани средства ще бъдат обявени в сайта, както за разходването им ще има ясна отчетност. Предоставят се и протоколи за дарение при лично предоставяне на помощите при управителя на Сдружението!

ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ!

На 14.09.2010г.  Сдружение „Да прегърнем дете“ предостави на Звено „Майка и бебе“ към Център за социални услуги за деца и семейства гр.София  дрешки за деца на възрас от 1 до 7 години, които са  донесени в Сдружението от различни дарители с цел подпомагане превенцията на изоставянето на деца в специализирани институции.

Текст: Златина Георгиева
Списание „ГРАЦИЯ“, месец ноември 2010г.

Всички нещастни деца си приличат, всяко щастливо е щастливо посвоему. Изглежда много лесно да перифразираме известната руска мисъл, вглеждайки се в желанията на изоставените деца на България. Всички те искат едно и същои едно-единствено нещо – семейство.
Над 3400 деца в България чакат за осиновяване, над 3400 деца в България вярват, че чудото ще се случи, а духът от вълшебната лампа, добрата фея или Дядо Коледа ще им донесат родители. Вярват. до момента, в който станат твърде големи както за приказки, така и за осиновяване.

СТЪПКА ПЪРВА

За да няма деца в домовете и институциите, те просто трябва да живеят със семействата си и да не бъдат изоставяни. Само че това просто всъщност съвсем не е просто. „В момента, в който майката заяви, че иска да остави детето си, аз съм първият човек, с когото тя се среща още в болницата – разказва Екатерина Христова, социален консултант към фондация „Искам бебе”. – След като изслушам причините й, защо тя самата не иска да се грижи за детето си, се опитвам да й дам алтернативи. Много от момичетата се страхуват, други имат финансови затруднения или въобще не знаят каквода направят. Превенцията на изоставянето е изключително важна, важна е подкрепата веднага след раждането.
Възможност за майката е например настаняване в Звено „Майка и бебе”, където може да стои шест месеца или малко повече. Там имат подходящи условия за отглеждане на дете, на жената се помага да си намери жилище и работа. Друг вариант е бебето да остане за малко в дом или в болницата, докато майката си стъпи на краката, да се настани в семейство на близки, при баба и дядо, което си е вид приемна грижа, за която се получава заплащане.“ А приемната грижа, прегръдката и целувката за лека нощ са изключително важни в най-ранна детска възраст.
Колкото и да са добри специалистите в институциите, те не могат да осигурят на всяко бебе топлината, от която се нуждае, за да се развива нормално и да се превърне в добър човек. Децата в домовете изостават. Казват, че за една година, прекарана в институция, на малкото човече са необходими три, за да навакса. Стъпка първа: превенция на изоставянето. Стъпка втора: приемна грижа.

ЛИПСВАЩИ ПАРЧЕНЦА

От другата страна на бариерата са хората, които силно искат дете. Пристъпването към осиновяване за много семейства е краен вариант. След години, прекарани в опити за забременяване и желание да имат собствено дете, много двойки стигат до осиновяването като естествен финал на желанието си да бъдат родители. Те са хвърлили страшно много средства и нерви и накрая просто искат да гушнат едно здраво бебе вкъщи. Но страховете, притесненията и угризенията продължават. Десислава Тенева е създателка на сайта Национален Форум Осиновяване (www.osinoviavane.com), самата тя е осиновена, а от 4 години подкрепя и съветва родители, които искат да осиновят дете. „Кандидат – осиновителите са изминали дълъг път, преди да вземат това решение. Всяка една минута за тях е дълго време, което ги дели от желаната рожба. Най-важното според мен е да бъдат търпеливи и снизходителни към самите себе си. Не бива да бъдем придирчиви към децата, да, те не са наши, но това не ги прави по-малко достойни, без значение от пол, етническа принадлежност и здравословно състояние.Осиновителите имат много страхове: какво дете ще осиновят, дали ще се справят с възпитанието му, дали ще го заобичат, как да му кажат, че е осиновено и т.н. Родителите трябва да простят първо на себе си, че не могат да имат биологично дете, след това да осъзнаят, че са хора като всички останали и също могат да допуснат грешки във възпитанието. Просто е наложително да бъдат смели, упорити и находчиви. Те осиновяват дете и това ги прави осиновители, но когато пристигнат у дома, те стават родители, а родителството е професия, може би най-отговорната от всички професии. Нека се стремят да бъдат добри професионалисти!”

Родители или осиновители? Държавата казва „осиновители“ и често не подкрепя по никакъв начин новосъздадените семейства. Например една майка, която осинови 3-годишно дете, не може да ползва майчинство, а точно в началото това дете има нужда от време, за да свикне и да се адаптира. Не може да го вземеш от дома и да го хвърлиш в детската градина. „За семействата, които прибягват до осиновявания, е наистина трудно и поради друга причина – дълго време те са били само двамата. Вмъкването на третото зъбно колелце в цялата система внася страшен шок и много семейства не издържат и се разпадат. Те са организирали целия си живот около тяхната двойка, в един момент трябва да отделят внимание не просто един на друг, а и на детето. Когато се случва в началото на една връзка, това не е толкова страшно и бързо се адаптират, но ако са се установили и са свикнали един с друг, е много трудно, тъй като двамата са си самодостатъчни“, споделя наблюденията си Катя Христова.

КАК, КЪДЕ И КОЛКО ДЪЛГО

Процедурата по осиновяване започва с подаване на заявление в Дирекция Социално подпомагане. Към него се прибавя пакет от 7 документа – свидетелство за съдимост, документи за психическо и физическо здраве, за доходи и имотно състояние, препоръки и други. В срок до три месеца от подаването на всички документи започва задълбочено социално проучване на кандидат-осиновителите, в резултат на което се разрешава или отказва вписване в регистъра на осиновяващите. Съветът по осиновяване определя за всяко конкретно дете подходящи осиновители съобразно поредността на вписването им в регистъра, след което уведомява писмено кандидатите и им предоставя данни за детето. Кандидат-осиновителите имат право на 4 посещения при него, преди да вземат решение дали ще го осиновят или не. Ако се откажат, отиват най-отзад в списъка на чакащите, като имат право на 3 опита. Родителите не могат сами да изберат кое точно дете да осиновят, такава приказка като отишли в дома и харесали малката русокоса принцеса, която да им бъде дъщеря, не съществува. Екип от психолози отчита кое семейство ще е най-подходящо за това дете, а не обратното. Реалният период за осиновяване е от година и половина до две след подаването на пълния пакет документи. „Но нима една бременност и приготовленията на жената да стане майка не отнемат пак толкова? Кандидат-осиновителите често са доста критични в изискванията си за желано дете – казва Деси Тенева. – Това значително забавя процеса. Аз не знам как би изглеждало моето биологично дете, нито от какъв пол ще е, нито мога да твърдя, че ще е напълно здраво.“ Всеки един толеранс по отношение на възраст, етнос и здравословно състояние води до по-голям шанс и по – бърза процедура. Осиновяване може да се осъществи както от семейни двойки, така и от такива, които живеят на семейни начала. Във втория случай детето се осиновява само от жената. Всяка година в България се осиновяват около 700-750 деца, вписани в регистрите за пълно осиновяване.

МЕЖДУНАРОДНОТО ОСИНОВЯВАНЕ

За да се определи дали едно осиновяванеще бъде национално или международно, се взема под внимание къде лицето обичайно местопребивава. Когато детето е в България, но хората, които искат да го осиновят, независимо дали са чужденци или български граждани, са извън България и те искат да отглеждат детето там, процедурата трябва да се осъществи като международно осиновяване.

„През 2003 г. се въведе един колективен орган – Съвет за международно осиновяване към Министерството на правосъдието, който да търси и определя най-подходящото семейство за детето – обяснява Милена Първанова, експерт към Министерството на правосъдието. – За да може едно дете да се осинови по условията на международно осиновяване, преди това трябва да са се положили максимални усилия то да остане в страната си по произход, заради това всяко дете първо се вписва в националния регистър и в срок от 6 месеца съветът по осиновявания търси подходящ осиновяващ в България. Едва след това преминава в регистъра за международни осиновявания.“ За миналата година са реализирани 220 международни осиновявания. Около 40 от тях са на деца със специални нужди и специфики в здравословното състояние. „Единствено за тези деца е обърната концепцията – тези деца чакат някой да ги поиска, ние не търсим и не определяме осиновители, а приемаме тази кандидатура, която е проявила толеранс към осиновяване на това дете. В САЩ например се приемат деца в изключително тежко състояние – синдром на Даун, физически увреждания, липса на крайници, сериозни сърдечни проблеми. Това е свързано с добрите медицински застраховки, които покриват скъпоплатено лечение. Миналата година се срещнахме с американски осиновители, които споделиха, че от застрахователната им компания са платили над 1 милион долара за лечението на детето, което е било почти обречено, когато са го осиновили от България. Тоест осиновяването е спасило живота му. Традиционно голям брой деца се осиновяват и от Италия, тъй като италианските осиновяващи са по-толерантни към деца на по-висока възраст, те осиновяват деца на по 10-12 години, а това е висока възраст дори за международно осиновяване. Всъщност шансът деца над 10-годишна възраст да бъдат осиновени е минимален“, допълва г-жа Първанова.

ДЕТЕ ОТ ЧУЖБИНА

В „екзотичния регистър“, както го наричат работещите в тази сфера, се вписват хора от България, които искат да осиновят дете от чужбина. „От началото на регистъра през 2003 г. имаме само две вписвания. И двете обаче са били свързани с някакви лични предишни взаимоотношения. След трагедията в Хаити в началото на тази година буквално всекидневно отговаряхме на стотици запитвания на граждани които имаха желание да осиновят хаитянче, но в крайна сметка при нас не постъпи нито една молба. За мен това е съвсем обяснимо – в България има много деца, които нямат семейства и чакат да бъдат осиновени. Освен това еднаквият етнически произход на детето е от полза и помага за по-лесната и безпроблемна адаптация впоследствие. Аз си мисля, че осиновяващите от чужбина просто нямат избор, може би те също биха предпочели да осиновят дете от страната си, но нямат такава възможност. Например във Франция се правят две национални осиновявания на година, кандидат-осиновителите не могат да чакат, нямат избор, освен да се насочат към държава, в която има деца за осиновявания, каквато за съжаление все още е България.”

Вестник СТАНДАРТ, автор: Румяна Милева
Тийнейджърка с дете се уреди с родители
Социалните искали да вземат рожбата на 14-годишното момиче

Състрадателно семейство осинови 14-годишна майка заедно с нейното бебе. Това разказа за „Стандарт“ Екатерина Христова, главен експерт по социални дейности в столичния Майчин дом и председател на Сдружение „Да прегърнем дете“. Невръстната майка имала баща, но растяла в социален дом. Там се залюбила със свой съученик и забременяла. След като родила, от Отдела за закрила на детето искали да й вземат рожбата, но за щастие се намерили добри хора, които осиновили и двете – бебето и майка му. Ромско семейство, което работи в строителството, осиновило изоставено бебе с ромско потекло, разказа още експертката. 32 родилки в Майчин дом са поискали да оставят бебето си от началото на годината, обясни Екатерина Христова. Едва 12 от тях са преосмислили намерението си и са взели рожбите си. Сред жените в криза преобладават ромски многодетни майки и млади българки от провинцията, които учат в столични университети. Студентките се страхували, че с дете на ръце няма да се дипломират и да се задомят. Социалните служби настаняват бездомни майки в защитено жилище за 6 месеца.

Вестник СТАНДАРТ, автори: Надя Панкова и Румяна Милева
15 бона за бебе на черно
Бъдещият „татко“ припознава чуждото хлапе за свое

Някои бебета имат щастието да живеят с родните си мама и татко
Бездетни родители броят по 15 000 лева под масата, за да получат бебе, научи „Стандарт“. Схемата е проста. След като предаде парите на родилката, таткото осиновител припознава новороденото като свое. Сделката става възможна благодарение на „услужливи“ доктори и социални работници, защото те първи имат досег с жената, която ще роди детето, потвърдиха специалисти от УНИЦЕФ. Повечето от бременните, които са склонни да продадат бебетата си, са млади момичета от гимназията или студентки в начален курс. „Най-вече се търсят бели деца, българчета или от турски произход, защото семействата искат да заблудят останалите, че те са родители“. Това заяви консултантът на УНИЦЕФ по социалните въпроси Надя Денева пред „Стандарт“.
„Майката ражда и детето веднага се припознава от чужд човек. Това реално не е осиновяване, тъй като никакъв документ не доказва, че то не е на човека, който го е припознал“, коментира тя. По този начин таткото не може да бъде обвинен в нищо, тъй като и при легалното припознаване няма 100% сигурност, че той е баща на бебето. Според Денева български семейства плащат за процедурата още преди раждането на децата, тъй като социалните служби няма как да реагират. „Директорът на родилното отделение в Стара Загора – д-р Данаил Даков, коментира, че момченцата са по-скъпи от момиченцата. Де факто такива случаи са търговия с деца“, допълни още г-жа Денева. Възможност за плащания под масата дава и режимът по издаване на разрешителни за осиновяване. Чиновници, от които зависят тапиите, се облажват и с подкупи от чужденци, оплакаха се семейства, чакащи за деца. Кандидат-родители от чужбина плащали тлъсти суми, за да вземат избрано от тях бебе. За да може да се „узакони“ техният избор, участниците в схемата осигуряват нашенски семейства, които подават заявление за осиновяване, а после се отказват. При три отказа няма никаква пречка изоставеното дете да отиде при чужди осиновители, разказаха социални работници. „Уговорките стават на четири очи и доказването на далаверата е изключително трудно“, коментира Екатерина Христова, председател на Сдружение „Да прегърнеш дете“. Според нея законотворците трябва да помислят за промени, които да дават предимство на българите зад граница, които искат да си осиновят дете. В момента много млади хора, които работят в чужбина и нямат собствена рожба, чакат с години, за да бъдат одобрени. Около година и половина чакат бездетните семейства в България, за да станат родители на изоставено дете.

Вестник 24 часа. Публикувана: Събота, 5-ти Юни 2010, автор(и): Илияна Ангелова

Млада жена, болна от СПИН, роди момче в столичната АГ болница “Майчин дом” и го изостави. Причината не е болестта, обясниха оттам. Бъдещата майка била взела решението предварително. Тя научила за болестта си по време нарутинните за една бременност изследвания.
Все още не е ясно дали бебето е носител на ХИВ. Шансът е 0,5-1%, обясниха от клиниката. Необходимо е да се направят още изследвания. Профилактично лекарите са назначили терапия за подсилване на имунната система. Тя ще бъде преустановена, когато и ако бебето даде поне две отрицателни проби. Те обаче могат да се направят едва когато момченцето навърши 3 месеца.
Малкото иначе е в добро здравословно състояние, каза Екатерина Христова, социален работник в “Майчин дом”. Родено е със секцио, за да се сведат до минимум рисковете от заразяване. Така остава единствено опасността да е прихванало вируса вътрешноутробно. Веднага след раждането е било настанено в изолатора на болницата. Скоро след това е преместено в социален дом извън София, където също се гледа отделно от другите деца.
Ако се докаже, че бебето е здраво, то веднага ще бъде предложено за осиновяване. Тези дни майката ще подпише документите, че се отказва от детето.
Жената е млада, интелигентна и не е ромка, уточниха от “Майчин дом”. Там обаче не знаят каква е точната причина тя да реши да остави детето си в дом. “Бебето е много хубаво. Надяваме се бързо да се установи, че е здраво, и то да бъде осиновено”, каза Христова. Тя се надява момченцето да има късмет и нещата да се развият подобно на случая с малкия Димитър-Желко, осиновен от треньора Тити Папазов. И неговата майка беше със СПИН, но детето е здраво.
Съдбата на децата, останали в социален дом, никак не е лека, тревожат се в “Майчин дом”. Остане ли до навършването на годинка в такава среда, то вече ще е социално осакатено.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=503149

Това е едно от най-сложните решения, които осиновителите трябва да вземат. Необходимо е да преценят могат ли целия си живот да изживеят с тази тайна и да се измъчват, дали някой „доброжелател“ няма да каже истината. В състояние ли са да се откъснат от близките си /да сменят жилището, квартала, дори града/ или на всяко семейно събиране да подритват под масата някой „попрекалил с чашката“ роднина.
Мили родители, замислете се как една лъжа води до друга и как може сами да се объркате на края. Вашето дете на 20 или на 40 години да разбере, че вие не сте биологичните му родители, ще ви се разсърди. То ще си мисли, че вие не сте му имали достатъчно доверие, не сте го чувствали достатъчно зряло и не сте вярвали в любовта му, за да споделите истината.
Предполагам, че се питате: „Кога е най-подходящия момент да кажем на детето си, че е осиновено“. Вгледайте се в детето си и то само ще ви подскаже момента. Започват въпросите: „Аз от къде съм дошъл/дошла?“; „Щъркелът ли ме е донесъл?“ и други подобни. Тогава е момента с много любов и простички думи да обясните, че е имало един Дом от където сте го взели и сте избрали точно него сред много други деца, че когато сте го видяли сте осъзнали, че именно тя или той е вашето дете.
В различните възрастови периоди детето ще ви задава едни и същи въпроси по много различни начини, като целта им ще е да се убеди в любовта ви и да почувства вашата морална подкрепа.
Спомнете си, когато вие сте били юноши как вашите родители са спорели с вас или не са ви позволявали, което толкова много сте искали, не сте ли се усъмнявалидори за миг, дали това не сте осиновени.
Пред всички родители стои един и същи болезнени въпроси: „Достатъчно ли сме дали на децата си, добри родители ли сме и дали децата ни обичат?“. За това моят съвет е: прегръщайте по-често децата си, споделяйте с тях както радостите, така и тревогите и най-важното – казвайте им: „Обичам те“.

Пътят е дълъг и труден. Самият процес за достигане на решението за предприемане на осиновяването е свързан с време за размисъл и проверка на всички „ЗА“ и „ПРОТИВ“.
Също така възникват въпроси като: „Аз добър родител ли ще бъда“; „Дали детето, когато порастне няма да избяга от мен, за да търси биологичните си родители“; „Ще мога ли да се справя с проблеми от финансово естество“ и още много други.
Следващият етап е да разберем към кого да се насочим за да започнем процедурата по осиновяването.
От 2001г. до настоящият момент с кандидат-осиновителният процес се занимават Отделите за закрила на детето съм Дирекциите „Социално подпомагане“. Там можем да получим заявления и списък с необходимите документи, които се подават заедно със заявлението.
След като пълният набор от документи постъпи в Отдела за закрила на детето, екип от социален работник и психолог извършват психо-социално проучване, което включва следните стъпки:

1/. Социална част на проучването:
- посещение на семейното жилище;
- среща – разговор с близки и роднини;
- среща – разговор с лицата дали препоръки;
- изследване на социалните параметри – социална среда, социални
контакти, семеен климат, общуване с членовете на разширеното
семейство, както и начин на общуване извън семейната среда;

2/. Психологическо проучване:
- изследване на мотивацията;
- адаптивност и гъвкавост;
- темперамент;
Когато проучването приключи /продължителност 3 месеца от подаване на заявлението/, се изготвя социален доклад, в който се описват получените документи, събраната информация и пълния пакет документи с мотивирани отказ или предложение за вписване в Регистър за кандидат-осиновители се предоставят в Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/.
РДСП отправя предложение до съответният Районен съд за вписване в Регистъра за кандидат – осиновители.
Децата подходящи за осиновяване /с уреден статут/, също са вписани в Регистър за осиновяване, като за всяко дете има изготвен психо-социален доклад.
Периодично в РДСП свиква „Съвет по осиновяването“, включващ различни специалисти, който на база получените документи и социалени доклади за кандидат – осиновителите и децата се прави напасване. За определено дете се търсят най-подходящите кандидати.
На кандидатите се прави предложение и при съгласие РДСП завежда съдебна процедура по осиновяване, а при отказ от тяхна страна минават отново в списъка на чакащите.

Приемните родители са хора, които полагат грижи за децата на някой друг в собствения си дом. Те не притежават родителските права върху децата и между тях и детето не възникват правните отношения на осиновяването. В този смисъл приемната грижа е вид работа, тъй като между приемните родители и службата, отговорна за настаняването на детето възникват отношения на партньорство и се сключва договор за правата и отговорностите на всяка от страните /приемното семейство и службата/. Приемните родители нямат право да избират детето, за което ще се грижат.
При настаняването основният принцип е посрещане нуждите на детето, а не удовлетворяване желанията на приемното семейство. Предварително се прави оценка на нуждите на детето /здравни, образователни, емоционални и др./ и оценка на способностите и уменията на приемните родители да посрещнат в най-висока степен потребностите на детето. По този начин се цели свеждане до минимум на риска от неуспешно настаняване.
Приемните родители се грижат за приемното дете за различен период от време в зависимост от нуждите на детето. Съществуват два вида приемна грижа: краткосрочна и дългосрочна.

Има една група деца, които са лишени от възможността да живеят в семейство и да получават родителски грижи. Това са деца, чиито родители не са дали съгласието си да бъдат осиновени и в същото време, оставяйки ги в институция за деца, с молба за временно отглеждане, те никога повече не се интересуват от тях. Така животът на тези деца се превръща в една безкрайна поредица от премествания от един дом в друг. Непрекъснатата смяна на хора, които се грижат за детето, не позволява изграждането на здрава връзка със “значим възрастен”, която е от особенно значение за развитието на детето и формирането му като самостоятелна личност.
През 1991г. България ратифицира Конвенцията за правата на детето на ООН. Това задължава страната ни да приведе вътрешното си законодателство и грижите за деца в съответствие с принципите заложени в нея и да гарантира защитата на техните права.
Една нова и почти непозната форма на грижа – приемните семейства, в последните години придобива все по-голяма популярност и предизвиква интерес и коментар, от страна на специалистите в обществото. На 31.05.2000г. беше приет Закона за закрила на детето, където приемните грижи са регламентирани като законова мярказа настаняване на деца и алтернатива на институционалното отглеждане.
Приемните грижи са широко разпространени и добре приети почти в цял свят. Във Великобритания например, приемните семейства като практика са стартирали преди повече от 20 години. В момента там почти всички деца, които не могат да живеят с биологичните си родители и не са осиновени се отглеждат в приемни семейства, включително и деца с тежки физически или психически увреждания. Има и малък брой деца настанени в институции, които предлагат условия максимално близки до семейната средаи в тях живеят по 6-8 деца така наречените групови домове. В тях основната целева група са тинейджърите, които имат проблеми в поведението или с родителите си и не желаят да живеят в приемно семейство.

Съществуват два вида приемни грижи: краткосрочни и дългосрочни.
Краткосрочните приемни грижи могат да продължат от няколко седмици до няколко месеца или година. Такъв тип настаняване се предприема за деца, които имат биологични родители, но поради някаква причина те не могат да изпълняват родителските си задълженияза определен период. Краткосрочно се настаняват и деца, които ще бъдат осиновени, за периода преди осиновяването.
Дългосрочно настаняване в приемно семейство се предлага, когато детето не може или не иска да бъде осиновено или да живее при своите родители. В този случай приемните родители могат да отгледат детето до навършване на пълнолетие.
Практикува се и също така наречената споделена приемна грижа, когато приемните родители поемат грижите за детето за определен период от време – за почивните дни или част от ваканцията. Този тип приемно настаняване се налага, когато детето е със специални нужди и се нуждае от повече и постоянни грижи, за да се осигури временна почивка за биологичните родители.
Също така като вид приемничество се смята и настаняването на дете в семейство на близки и роднини, което може да бъде от краткосрочен или дългосрочен характер.